Close

31-юли-2016 14:27

Close

31-юли-2016 14:10

Close

31-юли-2016 14:28

 

Close

31-юли-2016 14:01

Close

31-юли-2016 14:08

Close

31-юли-2016 14:09

 

Close

31-юли-2016 14:21

Close

31-юли-2016 14:11

Close

31-юли-2016 14:24

 

Close

31-юли-2016 14:23

Close

31-юли-2016 16:08

Close

31-юли-2016 16:21

 

Скъпи гости и приятели на къщи „Утринна Роса“,

с удоволствие и голямо задоволство Ви представяме това, което сами сме произвели и предлагаме на Вашето внимание. Суровините за продуктите, които виждате са брани лично от нас в най-подходящото за това време, от нашия двор. За наторяване и защита от вредители са използвани само билкови настойки. Не са използвани никакви химикали или други агресивни вещества!

Нашите сладка и сиропи са силно  желани, тъй като при приготвянето им сме добавили много старание и Любов!

Да Ви е сладко!

🙂 От домакините: Еми и Ади Сербезови

Черната боровинка е дребен листопаден храст, който расте в смесени и иглолистни гори, предимно на сенчести и блатисти места. Тя е представител на рода Боровинкови (Vaccinium), който съдържа близо 450 вида. В страната се срещат четири от диворастящите храсти, а именно – черна боровинка (Vaccinium myrtillus L), синя боровинка (V. uligonosum L), червена боровинка (V. vitis idaea) и странджанска (V.raerctostaphylos L) . Пресни, замразени или изсушени, боровинките щедро ни даряват с полезните си вещества и огромни количества антиоксиданти, толкова необходими за организма ни. Черната боровинка е абсолютен лидер по съдържание на манган (0.5 мг. на 100 гр.) сред останалите горски плодове. А манганът, както е известно, играе важна роля в развитието на костите и е съществена част от множество биохимични процес, които протичат в организма ни. Лилавият език и дори зъби след вкусни приключения с черна боровинка е всъщност резултат от веществата в боровинките, наречени полифеноли, и по специално на антоцианините, които придават на плода неговия синьо-лилав оттенък. Точно тези вещества имат антидиабетни свойства и са много полезни са сърцето. Те не само подобряват кръвообращението, но ипредпазват от атеросклероза. Високото съдържание на флавоноиди в черната боровинка определя съдоукрепващото й действие. Установено е, че въпросните антоцианини имат и уникалното свойство да потискат действието на свободните радикали, като по този начин забавят процеса на стареене в организма.

 

Касисът, познат още като черно френско грозде, е сравнително млада култура, която не е била позната в дълбока древност. Макар че все още се водят спорове дали касисът е бил познат на древните гърци и римляни, или е произлязъл от Коринт, поради английското название на плода – Currant. Други сведения сочат, че произходът на касиса е Тибет, а е внесен в Европа преди около 400 – 500 години.

Касис е храст, който може да достигне височина от 1,5 м. Цветовете са дребни, жълто-зелени на цвят отвън и червени отвътре. Плодовете са кръгли, с диаметър около 0,5 – 1 cm, черни, с приятен, ароматен и леко кисел вкус. Те имат висока биологична стойност. Съдържат 150–300 mg витамин С, 8–12% захари, 3–4% киселини, 1,7% азотни вещества и 1,1% пектин. Богатият и разнообразен химически състав прави плодовете му едни от най-ценните по отношение на хранителната им стойност и лечебни свойства.

Дневната доза от витамин С, нужна за човека, може да се набави само от 15-20 г пресни плодове касис. Важно е да се знае, че количеството ензими в тях, разрушаващи аскорбиновата киселина, е малко, което значи, че при правилно консервиране (замразяване, изсушаване, приготвяне на сокове и др.) витамин С се запазва.

В черните плодчета има богато съдържание на танин, калиеви соли и етерично масло. Той е в  пъти по-богат на витамини от лимона, ягодата, ябълката, вишната и гроздето. Касисът е добър диуретик, помага при болки в стомаха. Листата му имат антиревматичен ефект и спомагат за бързото изхвърляне на пикочната киселина.
Касис се използва и при лечение на сърдечносъдови заболявания, предотвратяване на сърдечна недостатъчност и съдови инциденти, повишава устойчивостта на стабилните капиляри, намалява артериалната хипертония. Също така той засилва слабо периферното кръвообращение, причинено от менопаузата, прочиства кръвта от токсините, шлаката и лошия холестерол.

Ментата е една от онези билки, които просто стават за всичко. Расте като бурен, безопасна е за употреба и е идеален лек запроблеми с храносмилането. И е много вкусна, след като я изпиете. Ментата едобре позната с качествата си, свързани с храносмилането, стомашните спазми,менструални болки, подуване, раздразнен стомах, световъртеж, повръщане и коликипри децата. Ментата може да се използва за стимулиране на апетита. Намалява глада закратко, но когато ефектът изчезне, гладът се връща дори с по-голяма сила. За щастливците, които имат нужда да качат няколко килограма, може да пият чай 30минути преди ядене, за да стимулират апетита си. 
Лютивата мента е много по-ефективна от обикновената градинска мента, която обикновено е кулинарна билка. При случаи на колики при малки деца, по-добре е да се използва градинска, а не лютива мента, тъй като е по-мека.
Плиний пише, че гърците и римляните декорирали масите си по време на пир склончета мента, а дори и овкусявали доста от ястията си с тази билка. Дискорид, гръцки лечител, отбелязва, че ментата има медицински свойства, когато маслото е извлечено и използвано за третиране на спазми и проблеми на храносмилателния тракт. Лютивата мента е култивирана и от древните египтяни. 
По време на Средните векове, монаси, които били добре запознати с качествата на билките, използвали лютивата мента, за да полират зъбите си. По същото време,хората, които се занимават с правенето на млечни продукти, открили, че листа отмента, разпръснати покрай питите със сирене и кашкавал, предпазва от нашествиена плъхове в хранилищата. 
В окултните среди ментата се използва за пречистване. Може да се изгаря или дасе натърка в предмети, за да се премахне негативната енергия, а също и да секонсумира като еликсир или чай, за да помогне за лечение. Ментата разгаряемоцията на любовта и страстта. Ментата е също билка за защита. Ярко зеленителиста се използват в заклинания за просперитет, а също и за късмет. Ментата едобра в заклинания за лечение. Инхалацията на ментови изпарения помага заразвитие на ясновидските способности. Ако сложите листенца мента въввъзглавницата си – тя ще ви пази, докато спите.

Аронията е един от най-силните антиоксиданти в природата и съдържа изключително високо количество биофлавоноиди и 20 пъти повече витамин Р от ябълките или портокалите.
Любима храна на зайчета и сърнички, аронията е невисок многогодишен храст, чиито произход води началото си от Северна Америка. През 18-19 век растението от сем. Розоцветни става част и пейзажа и кухнята на Русия и редица страни в Европа.

Анализите на химичния състав на сока от плодовете на Aronia melanocarpa показва, че той е 5 пъти по-богат на антоцианини от другите подобни „черни” плодове. В над 250 публикации за последните 10 години са проучени биологичната и фармакологичната актив- ност на антоцианините в този сок. Доказани са антиоксидантни, антимутагенни, кардиопро- тективни, хепатопротективни, противодиабетни ефекти. Изучено е противомикробното действие и протекцията при радиация. Няма фиксирана лечебна доза. Редовната употреба на сок от плодовете на Aronia melanocarpa в ежедневното хранене на човека, съчетано със здра- вословни навици на живот, има превантивен ефект за съвременните социалнозначими болести.

Родината на Прасковата е Китай, където тя е била почитана и обожествявана. За древните китайци тя е символизирала дълголетието, здравето и безсмъртието, затова богът на дълголетието Шоусин винаги е бил изобразяван с праскова в ръка. Вярвало се е, че редовната й консумация води до безсмъртие.

Първите писмени сведения за този плод дава Теофаст, който споменава прасковата в своите съчинения, внимание й отделят римските естественици Плиний и Колумела. Те смятат, че тя произхожда от Персия, затова и латинското й наименование е Persica. През XIX век обаче става ясно, че идва от древен Китай. В Европа е внесена през I век през Иран, Ирак и Мала Азия. На Стария континент, където символизира дълголетието и семейното щастие, най-напред става популярна във Франция и Италия. До 1616 г. познатата праскова са само мъхеста, но градинари-любители създават новия сорт гола праскова, наречена „Нектарина”.

По време на Средновековието някои лекари смятали прасковите за отровни и използвали само листата им. Оказва се, че те имат силни целебни свойства.

Лечебен и диетичен е и самият плод – съдържа пектин, каротин, етерични масла, органичните киселини лимонена, ябълчна, винена, елемените желязо, калий, фосфор, мед, манган, цинк, магнезий и селен. Прасковите са с високо съдържание на витамин С – само един плод доставя на организма ¾ от необходимата дневна доза. Другите витамини са от групата В, фолиева киселина, витамин РР, Е, К. Костилката съдържа горчиво бадемово масло и витамин В17.

Много от ценните вещества в плода се запазват при консервиране, сушене, печене.

Червеното Френско грозде не е само много вкусен плод, но и едно от най–добрите и универсални средства в народната медицина за лечение на много заболявания. Въпреки малките си размери, това грозде има невероятно много полезни свойства и може да бъде „верен спътник” по пътя към здраве и дълголетие.

Червеното френско грозде не е висококалорично, затова може да се консумира неограничено. То е ароматно и се използва за приготвянето на желета, сладка, конфитюри, мармалади, сокове, мусове.

Плодът е богат на витамини С, Р, А; на желязо, калий, йод, захари и киселини, хранителни влакна, дъбилни и пектинови вещества.

Кашата от това растение е ефикасно средство при малки изгаряния, заради антисептичните си качества. Червеното грозде е полезно за хора, страдащи от захарен диабет, заболявания на сърдечно–съдовата система, рак, преждевременно стареене, простудни заболявания, запек, хронична умора и загуба на силите.

Редовната консумация води до подобряване на апетита; пречистване на кръвта и храносмилателния тракт, в частност стомаха; помага за понижаване и нормализиране на телесната температура при простудни заболявания. При забавяне на менструалния цикъл при жените, червеното френско грозде може да го предизвика. Благодарение на голямото количество целулоза, плодът оказва мек слабителен ефект. Съдържанието на витамин С го прави противовъзпалително, температуропонижаващо и антиоксидантно средства, също е отличен диуретик. Плодовете са богати на желязо, затова са полезни за болни от анемия, те са верен помощник в борбата със злокачествените тумори.

Родът на Шипките включва повече от 400 вида, които са разпространени в Европа, Азия, Северна Америка.В нашата страна растат 23 вида.Шипковият храст достига височина 3-4 метра.Цветовете му са едри – розови, бели или червени.
Шипковият плод съдържа вода, белтъчини, органични киселини, дъбилни и багрилни вещества.Месестата част на плода е богата на минерални соли – калиеви, калциеви, нитрати, магнезиеви, фосфорни, железни.Шипковият плод е изключително богат на витамин С – 120-470 мг на сто, витамин РР – 400-600 мг на сто, каротин, витамин В1, В2, К.
Шипките съдържат 50 пъти повече витамин С от лимоните, червените домати, зелето, приблизително 100 пъти повече в сравнение с ябълките.Съдържанието на витамин С е различно при отделните видове шипки.То зависи не само от вида, но и от климатичните условия, зрелостта на плодовете, начина на сушене.
Шипките се берат след пълното им узряване – от края на август или началото на септември до настъпването на студовете и падането на сланите.Замръзналите плодове не губят от захарното си съдържание, но губят почти 50 % от витамин С.Шипките се берат без плодните дръжки.Набраните плодове трябва веднага да се почистят от листата, клонките и дръжките.Събраните плодове не бива да престояват повече от 1-2 дни.
От шипковите плодове се приготвят мармалад, консерви, пюре, детски храни.Шипковият мармалад се цени особено много заради приятните вкусови качества и аромат.Той има голямо съдържание на витамин С и минерални соли.

Цариградско грозде /Ribes uva-crispa/, познато още като бодливо и немско гроздепредставлява объл плод, който се причислява към едни от най-новите ягодоплодни видове. За първи път цариградското грозде е въведено като култура в Русия, където се е отглеждало в манастирските дворове през 13 век.

Цариградското грозде е популярно заради богатия си състав от витамини, захари и киселини. Гроздето е богато на витамини от грипа В, витамин А, С, РР, Е.

От микроелементите най-добре са представени йодкалийжелязоманган,магнезийкалциймед, молибден, никел,натрийфосфор и флуор. Съдържа органични киселини, хранителни влакна, моно и дизахариди. Плодът съдържа около 45 ккал.

Антиоксидантите в него предпазват кожата от факторите и механизмите на стареене като предотвратяват ранната поява на бръчки и фини линии. Редовната консумация на цариградско грозде или сок от него може дори да забави цялостно стареенето на кожата и организма.

Вишната (Prunus cerasus)  е вид овощно дръвче от семейство Розоцветни. Отглежда се заради плодовете й, които много наподобяват тези на черешата, но са доста по-кисели на вкус.
Всичко в тези дръвчета се оказва невероятно полезно и здравословно. Съществуват около 300 сорта вишни. Различават се и по вкус, аромат, сочност и сладост.

Вишните подобряват апетита и са ценен диетичен продукт. Минералните вещества в тях влияят благотворно върху подрастващия организъм при анемия, при тежки хипатитни заболявания, рахит и др. Вишневата запарка утолява жаждата и се дава на болните с висока температура. Плодовете и техния сок притежават известно антисептично дейстуве. В народната медицина вишни с мляко се употребяват при възпаление на ставите, а сокът се смята за добро отхрачващо средство при възпалителни заболявания на дихателните пътища. Отварата от пресни листа в мляко действа благоприятно при жълтеница, а накълцаните пресни листа се използват във вид на тампони като кръвоспиращо средство при кръвотечения от носа и кожни рани. Научно е потвърдено силното диуретично действие на отварата от плодните дръжки, която се използва и при диарии. Понякога тя се употребява и за понижаване на кръвното налягане. Отварата се прави в съотношение 10 г суровина на чаша вода и се пие няколко пъти през деня.

Къпините са, храстовидни растения с дълги полегати или катерливи стъбла и добре развити коренища. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е петделна. Плодът е сборен, състои се от голям брой месести костилкови плодчета. Вкусът му е възкисел и с приятна миризма. Цъфти от май до август.

Плодовете на къпината не са само красиви и вкусни, но и безспорно полезни, затова я наричат черното злато сред плодовете. Но не само черните „зрънца“, а и листата притежават лечебни качества. Плодовете на къпината са богати на витамини А, В, С, Е, Р, РР и К, на фруктоза, захароза, пектин, органични киселини (ябълчена, винена, лимонена, салицилова).
Ресвератролът в къпините може да потисне разпространението на рак на дебелото черво. Също така има потенциал да индуцира клетъчна смърт в случаи на злокачествени образувания на простатата, на гърдата, кожата, черния и белия дроб, при рак на кръвта.

Антоцианинът в къпините намалява и риска от язва на стомаха. Антиоксидантите предотвратяват клетъчното окисляване и увеличават активността на важни вещества като глутатион, присъстващ в тялото ни предимно в мозъка и черния дроб. Така се намалява увреждането на черния дроб, породено от прекомерен прием на алкохол, а освен това се забавя стареенето на организма.

Comments are closed.