Семейство Сербезови

от Марафелци:

 

„Животът на село

е въпрос на мислене и приоритети“

Те имат голяма хубава къща почти до входа на Морската градина във Варна. До там обаче прескачат от време на време, за да не забравят двете им щерки шума на вълните.
От десет години, на колкото е и малката Калина, семейство Сербезови живее постоянно в Марафелци. За тях това е най-хубавата махала в Еленския балкан – с 25 къщи. Всичките, с изключение на една, са възстановени, с подредени дворове и изпънати огради, та даже и с параклис на центъра. За младото семейство животът на село е въпрос на мислене, на нагласа и приоритети. Кое е по-важно? През ден да се разхождат из мола или да са сигурни, че момичетата им живеят спокойно и хармонично, близо до природата, далеч от изкушенията и тревогите в големия град.
„В един добър момент трябва да решиш коя цена си готов да платиш, категорични са двамата родители. Имаме познати, които ни окайват – какви хора сме били, та сме се забили в Балкана. Не се приемаме като жертви на децата си. А това, че се чувстват добре на село, личи по настроението им, когато се прибираме от път. Излезем ли от Еловската махала на Елена и тръгнем към Марафелци, пощуряват.
Може би това място има същата притегателна сила и за нашия съсед – ирландеца Тони, който си купи наблизо къща. Този високоплатен инженер в своята страна, но с два инфаркта и три байпаса, прекарва всяко лято в Еленския балкан, където, както казва самият той: „преминава на по-ниска предавка”. За него тук е раят на земята и желанието му е, когато си отиде от този свят, да бъде погребан на черковището в Марафелци.
Все повече попадаме на хора, които искат да живеят на село, но и да имат алтернатива за работа и доходи. По себе си знаем, че ако силно го искат, ще намерят начин…”
Емилия и Ади се вричат във вярност точно преди 20 години. Запознават се на репетициите на градския хор на Ловеч, откъдето е съпругът. По това време той току-що е завършил Музикалното училище в Плевен, а тя, варненката, учи в Ловешкия техникум по кожарство. После завършват актьорско майсторство и театрален мениджмънт в Благоевградския университет. Никога не са работили по тези специалности, но наученото тепърва ще им помага. Близо шест години се занимават с мрежов маркетинг, семеен бизнес и от 2005 г. отсядат трайно в малкото балканско село.
На къщата им в Марафелци попада бащата на Емилия – разтропан и амбициозен добруджанец, който преди години твърдо решил да зареже семейния ресторант във Варна и да се пресели в Еленско. Огледал доста къщи, тази оставил последна. Много се опитвали да я продадат, но все не успявали. Навремето собственикът й бил шивач в Париж. Нямал деца, но пък се появили куп други роднини, все с претенции за наследство.
„Явно къщата е била за нас, защото изведнъж продажбата й стана набързо. Бях бременна с Ани, когато я видях за първи път. Целият двор беше посинял от синчец. Баща ми купи и съседната къща – за брат ми, но той отсече, че животът на село не е за него. Подредихме я за гости и я нарекохме „Утринна роса”.
Спомням си и бойното ни кръщене в Марафелци. Първата зима ни затрупа сняг над метър и половина” – разказва Емилия.
През зимните месеци в махалата остават шест души, но през лятото всички къщи се напълват. Ани и Калина броят на пръсти децата, които пристигат, и ги изкарват над 15. Играят и се веселят на воля, даже и спектакли правят. Спомнят си за първата постановка – „Червената шапчица”, в двора на тяхната къща с участието на трима души и едно куче в ролята на вълка. Това лято в селото ще има детска театрална формация „Марафелче” към читалището в Блъсковци, на което наскоро Ади Сербезов бе избран за председател. От три години семейството има идея за свободна библиотека в Марафелци и са решили и това да стане.
Децата всеки ден пътуват до училището в Елена. Големият град не им липсва, категорични са те. Редовно ходят на концерти и театрални постановки. „Кое дете може да се похвали, че е гледало във В. Търново „Българи от старо време”, с гордост потвърждава казаното малката Калина. Заедно със сестра си, шестокласничка, играят в детската театрална студия „ Животворец”, създадена към еленското читалище от техния баща. Ани пее чудесно. Едва тригодишна е солистка на варненската група „Сребърни звънчета”, а отскоро са харесван дует с баща й, особено на руските песни. Сербезови участват и в еленската група за здравословен начин на живот по метода на Калин Василев.
За семейството най-важното е да са заедно и правят нещата спокойно и с удоволствие. За подобен живот, па макар и на село, си заслужава да платиш и по-висока цена, смятат Сербезови. Източник: Борба.БГ

Leave a Reply